автор: MacTukaTa

О, сънища магични, сънища безброй,
ликът ѝ свиден запазете – буден да сънувам.
Падне ли нощта в мъчителен покой,
с плаща ви загърнат, само него да целувам.

Духът ми, предела сетил на своите мечти,
родени в синева безоблачно лъчиста,
жадува блян единствен в нежните черти
на красотата нейна – наниз от мъниста.

До скончанието на мига, във който аз
очи отворя пак, добили земна власт,
ще живея в сладко утомление,

а дорде сърцето, наполвина разделено,
тупти и чака целостта си несломено,
нека умра от любовното копнение!


6.V.2012
Камен Тодоров ©