автор: snejenbor

Има ли място без календар, где няма часовник, сезони,
за миг да поспрат гласове неприятни на хора със злоба родени.
Прекършена ,свита във своята сянка ,смразена, безкрила душа,
посягам да пийна от вашите рими, все жадна съм, даже сега.

В тишината потъвам в своите дебри, без време, без място, без бряг,
без хули и мерзост, гола и боса, сама, само с четка и цвят.
Ще ви обливам в топли нюанси, без черна омраза , без хлад,
я помислете за колко сме малко, спрели на гарата "Свят"