автор: pasata

Днес не отидох на гробищата,
не занесох цветя, свещ не запалих,
не потърсих утеха за болката
сред тяхната тишина.
Днес не дойдох на гроба ви,
мамо и татко,
не дойдох да шептя коленичил,
да се моля за прошка и мир,
които не знам дали намерил бих там,
гдето почиват телата ви.

Отидох на хълма,
над другия край на града,
сред дървета походих,
вдишвах горския мирис,
и накрая поседнах на пейка в алеята.
Там потърсих очите ви –
в сивото и в бялото на облаците,
в необятното синьо небе.
Там потърсих гласовете ви –
в напевите на вятъра,
и оставих сърцето ми да ви зове.
Там – светлината, струяща над мен,
покой за душите ви обещаваше ...

Днес, на Задушница,
всяка гледка, звук и движение
ми напомнят, че вече ви няма,
не се страхувам, че ще ви забравя,
че ще загубя всичко в моя живот
що имам от вас и със вас,
нямам нужда от ден специален,
за да трепне сърцето ми в спомен,
заедно с нежния трепет на птичата песен,
знам, че душите ви не са под пръстта,
завинаги живи ще бъдат те в мен.

И днес, в деня на почит
към душите на мъртвите,
знам, че някъде там горе, отвъд,
вий все тъй неуморно бдите над пътя ми.
Не се тревожете,
днес аз се усмихвам и спомням ви,
не се тревожете,
с вашата обич в сърцето ми,
всичко с мен ще бъде наред!