Знаеш, че скоро от тук ще си идем
всеки на свой ред.
Последно сплети ми с най нежните думи
малък и скромен букет.
Ще цъфне усмивка, в очите ще бликнат
порой от немирни сълзи,
а огледалото смъмря обратното,
недей да си правиш шеги!
Мъглив ти е погледа и в тъмни нюанси
лицето надрасква мигът,
с дълбоки и плитки бразди по челото
оре на живота плугът.
О моля, кажи ми, че все още съм хубава,
спретни ми омайна лъжа,
че пак да повярвам в думи нечувани
о..... миг несравним, суета!