автор: Eira

Боса бродя нощем, либе, сЪрце мий тревожно.
Богом все се моля: Бъднините направи възможни!
С вятър във косите и на устни с твойто име,
скитам се безбродна, с песен позови ме.

Младостта ни, либе, огъня разпали жарко.
Аз по теб без свян изгорях тъй ярко.
Пустата чужбина с тебе раздели ни
и разтури къща, без да сме я чинили...

Всеки ден аз, либе, с тебе си глаголя,
без словата твои сладки дУша ми забОля.
Петата година откак мен се врече,
сякаш вечност е кога път пое далечен.

И със стъпки, либе, чакам да потропнеш.
ДОма да се върнеш, кучето да погнеш.
Със очи засмени мене да засрещнеш,
сЪлзи да прогониш със целувки си горещи.

Обич да дарувам, либе, ти със страст отпий ме,
като руйно вино във кръвта попий ме!
В мигове-безкрайност кротко прегърни ме,
с топлината си ме сгрявай всички мои зими.

В женските си пазви, либе, тебе приютила,
ти вкуси от сока на снага ми де тей залюбИла.
И копнежно тъй смълчани, на любов покорни,
със сърца прелели да разсъмнем морни.