Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 718
ХуЛитери: 0
Всичко: 718

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГостенка
раздел: Избрано поезия
автор: zinka

Снощи ми гостува самотата.
Сгуши се на лявото ми рамо –
като спрял да вее зимен вятър,
дъх за час да си поеме само.

Стана ми студено и тревожно,
но се гони трудно самотата...
Затова реших, че е възможно
по-възпитано да я отпратя.

Пулса си опипвах трижди, колчем,
се усети, че не е желана,
сложих под езика валидолче...
Тя, обаче рече: Ще остана!

Би изпила чаша вино – бяло,
не червено – да не вдигне кръвно.
И ако косите и погаля,
може щом се съмне да си тръгне.

Би могла със мен да потанцува –
блус, защото друго не умее.
Да й тананикам – да ме чува,
но и да похлипвам – пак добре е.

Стана ми неловко... Самотата
сякаш, че душа човешка носи,
като копие на мен самата...
И на вино като мен не носи...

Само дето по не се усеща,
че е нежелана, нелюбима.
И не пали восъчните свещи –
топла връзка с мъртвите да има...


Публикувано от anonimapokrifoff на 18.02.2023 @ 19:08:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   zinka

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
317 четения | оценка няма

показвания 5787
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Гостенка" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гостенка
от rajsun на 26.02.2023 @ 10:51:34
(Профил | Изпрати бележка)
!


Re: Гостенка
от Albatros (valerist@abv.bg) на 19.02.2023 @ 07:25:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Това, Зинке, е едно от най-хубавите ти стихотворения!
Алби


Re: Гостенка
от yotovava на 19.02.2023 @ 11:13:37
(Профил | Изпрати бележка)
Стана ми неловко... Самотата
сякаш, че душа човешка носи,
като копие на мен самата...
И на вино като мен не носи...


ние в нея се оглеждаме и може да не хареса, но сме там


Re: Гостенка
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.02.2023 @ 13:48:27
(Профил | Изпрати бележка)
Впечатлена съм, Зинка! Стихотворението ти е с лека усмивка, отправена към теб самата, но стига до такава житейска дълбочина едновременно. Браво!💕👍🌹


Re: Гостенка
от zebaitel на 19.02.2023 @ 17:25:08
(Профил | Изпрати бележка)
Самотата като наше второ "аз"! Чудесно казано, Зинка!


Re: Гостенка
от LATINKA-ZLATNA на 20.02.2023 @ 22:51:52
(Профил | Изпрати бележка)
"Стана ми неловко... Самотата
сякаш, че душа човешка носи,
като копие на мен самата...
И на вино като мен не носи...

Само дето по не се усеща,
че е нежелана, нелюбима."

Изхвърли я през прозореца, Зинке!

Благословена дни!