автор: Albatros

... понеже пак за теб се размечтах, доде топят се тежките капчуци,
сега варя ти в тенджерката грах със шепа замразени зеленчуци –
доматче, лучец, морковче, картоф, наръсих стиска чубрика и джоджен,
по теб цял век немея от любов! – защото без любов съм невъзможен,
доде го рязах, плаках над лука, и размечтах се в сладостна омая! –

да ти надяна брачната халка! – по-светла и от ангелица в Рая,
да милна кротко твоите коси, додето къкри в тенджерката грахът,
а ти край мен тъй хубава да си, че мислите ми скръбни да се махат! –
да стрия люта чушчица на прах – лекувам с нея вехтите си рани.
С паницата от мъжкия ми грах Бог за Любов сега при мен те кани.