автор: LeoBedrosian

С беззъбата усмивка на Сатир
подръпващ лък връз струни поетични
във зала музикален елексир
излива той с концерта симфоничен.

И нищо, че обърква до със ре
във вихър, музикален на момента
вещае романтични светове
пред строгото ухо на диригента.

След края на последния акорд
поизтърпял аплаузите лаични
поклон ще стори, фъфлещ идиот
ще свърне във живота прозаичен.