автор: Markoni55

"моят приятел разхожда страховете си
един голям бял
че ще го предаде тялото му
и ще увисне
на ръцете на децата си
и един още по-голям черен
че ще го предаде паметта му
и ще увисне
на ръцете на децата си"
zebaitel

Тя е малка, игрива огнена топка,
озарила в най-големия студ сприхавата ни улица.
Нищо не може да спре бликащият ѝ ентусиазъм –
нито ледените огледала на локвите, които я оставят жадна,
нито ревнивото ръмжене на големите кучета.
Кехлибареният ѝ цвят превзема очите на глудницата,
и постепенно ѝ отстъпва място до храната и до мен.
Влизам в ролята на медиатор, опитващ се да ги смири, за да я приемат.
И докато те – бялото и черното куче на страховете ми
лакомо се нахвърлят на яденето,
тя, с риск да събори купата, трие муцунка в дланта ми.
Трябва да я погаля, за да започне да се храни.
Тя е моят кехлибарен страх,
че в замяна на обичта, която давам,
може да срещна ръце,
предлагащи ми само храна.