Пенлива вана, дъхти на цвят,
на пролет, на смола, о, райски свят!
Пламтяща свещ и стичащи се обяснения,
червен сумрак, море от откровения.
Две чаши тънкостенни леки,
любовно виното лудей, упойва ги
душите млади, крехки.......
и лутат се нетленни сенки, очертания,
потънали в безвремие, мечтание.
Притварям клепки, пърхащи крила
на пеперуда....нечисти мисли,
Боже, да съм луда? Мъждукащо
във пламъци догарят мечтите ни,
отпускащо отмарят, потънали
в море от спукани мехури
застинали в любовен шемет,
страсти и заблуди.