автор: snejenbor

Изхлипа и изля сълзите си навъсен облак изведнъж.
Хей там, тактакащо момиче ,изшляпа в локвичката мъж.
Съсухрени листа отвява немирник вятър и....едва
старица кретайки пристъпя: Дано дочакам пролетта!
И капки леят носталгично соната тъжна в ла минор,
мъжът момичето прегръща и следва изведнъж.... простор.
Подтичват дните ни стремглаво, изнизват се със конски бяг,
а времето ни черно бяло, защо ли впримчва ни във впряг?
И рееща се птица горе, кръжи, снишава се трепти,
мъжът момичето целува , светът пулсиращо тупти.
Сълзи и смях и листопади о, Боже, този миг лети,
изплъзва се, препуска шеметно и..........всичко както е преди....