автор: Albatros

... и нека помним винаги това,
което някой ден ще ни се случи –
че ще се върнем в лятната трева
в спиралите на гъвкавия ручей,

ще бъдем вис из птичите криле
и вихри в слънчеви протуберанси,
къртичето с навирено носле
щом ни покани в своя дом на танци,

ветрец, разчорлил младите върби,
и резеда в дъбравите на дипли,
и листопадът, който ще скърби
в мъглите – връхлетяла орда дрипли,

ще сме ченгелче, точица, тире
в тетрадката на плахо първолаче,
на топличко под нечие сетре
светът ще е спасено котараче,

навярно пак ще пиша и чета
това, което всички си мечтаем...
Когато всеки ден е доброта,
тогава и животът е безкраен!