автор: Albatros

... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял,
подир миг денят изчезна, кеят в лед се вкамени,
гларусът изстреля дрезгав грак връз черните вълни,

покрай гърбавите лодки с прекатурени дъна
нито кучета, ни котки! – легна ледна мърчина,
вятър вие на умряло в старичкото ми сетре,
все така душа и тяло тътря покрай теб, море! –
син на твоите стихии! – и незаличим мираж,
само Бог ще ми изтрие стъпките по моя плаж.