автор: YOTOVAVA

Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар.

Прискърцва вятърът с арпежи
от непокръстеното утро
и лудостта му е безбрежна –
насмела погреби барутни.

Шест-седем подивели котки
предат край пустия прозорец.
Стопанката – бреза самотна,
не вдига дрипавите щори.

А сянката ми – босонога
задълго залеза разресва.
Била съм тук. И днес не мога
да те прежаля, свидно детство!

Във всяка приказка, която
разказвам ви, докато спите,
побрах ухание на лято
и звездоструй сред мокро жито.

Но пада мрак и друго няма.
Блести сълзата ми за сбогом.
Причува ли ми се, че мама
да се завърна моли Бога?