автор: BAIGEZAN

Кютюка хвърлям във кюмбето,
както си е всеприето.
Набързо той ще ме затопли
за да няма после вопли.

Залязва слънцето над мен,
но, не съм аз глупав, мен!
Топла си е мойта пазва,
от стаята студът изпразва.

На киша вън да е снегът
под път го има и над път.
Дори, замръзнал пък, потока
върви си в своята посока.

Денят безкрайно си е кратък,
със кучи лай и тъй нататък.
Даже петел не кукурига,
че и кокошки не застига!

Дим над селото се стели,
в къщичките сме се сврели.
Дрипав пушек си танцува...
А на мен ми се лудува!

Благодаря на Албатроса,
че ме светна по въпроса!
Имаш ли пътеводител,
лирически ти е спасител!