автор: yd

Имаше една Роза
– това беше името ѝ, нищо че е в миналото ми.
Тя беше вярваща в Исляма. Мисля дори, че е станала Имам в България, нищо че тогава не беше позволено за други освен за мъже.
Грижеше се за мен от четвъртото легло в стаята на Смолянската болница ежедневно - за болките ми и невъзможността да се движа.
В деня, когато трябваше да ме оперират със шмиргели, чукове и пирони тя беше станала рано. Беше се измила и се молеше за мен.
Помня я защото, когато се осъзнах много исках да ѝ подаря златна роза на синжирче, но вече нямах контакт.
Ако я познавате, кажете ѝ, моля ви... и дайте на Роза вместо мен.