автор: missana

В стихиите съм се родил -
от сънищата на вълните,
изплували от дебнещ хоризонт,
солени и отмерено сърдити...
изваяни от гибел и без брод.
...В стихиите съм се родил
и съм забравил
за хората изхвърлени на бреговете,
където помежду си са щастливи -
нищожни
          дребни
                    завистливи...
доволстващи от земния затвор,
ненужни
          непотребни
                    горделиви...
За боговете просто земен тор!