автор: YOTOVAVA

Защо ли остаряхте изведнъж!
И аз не го усетих, но се случи.
Вали над мене ноемврийски дъжд
и калните си мрежи бавно суче.

Деня очаквам – да се изтече,
а нощите ми стават твърде къси.
Присвих се – омърлушено врабче,
обрулено без жал от земетръси.

Трошиците неизживян живот
кълват ги гарги – в часове оскъдни.
Все дирех дом, любов и небосвод.
Но няма време вече да се сбъднат.

А вятърът отвя ме с мил финес –
така далече! – чак необяснимо.
Но вярвам! – ще се върне пролетес
да насмете и тази ледна зима.