автор: snejenbor

Моля, ще дойдеш тук във този късен час?
о, спри, не чакам те отдавна вече, пас!
Времето замело е следите с твоите стъпки
но, ако искаш ти ела, съший душата ми
тя цялата е в кръпки.
Обичам те ! Какво? Отново пак кажи го мили!
Разсмиваш ме отново, ти ли?
Повтаряш ми , че много ме обичаш ,
о, да , но все след друга тичаш!
Не, не казвай нищо вече,
сърцето ми, за теб, за теб туптеше,
но ти не си разбрал, отдавна беше!
Сега съм тъжна пергаментна роза
застинала във смешно неизменна поза
на чакаща и тръпнеща за обич.
недей,върви, увехна твоята красива роза!