автор: Albatros

... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва,
щом мама ме почерпи бренди и плака с мен на теферич,
чул всички улични легенди, и тати пита: – Как си, пич? –
дори и синовете взеха да идват тъй – от дъжд на сняг,

и зъзна, вейнал вехта дреха, в тръстиките на моя бряг,
не зная как съм, но не мога без теб да дишам нощ и ден,
не ям, не спя – тибетски йога, на кея – лотос вкаменен! –
защо съм ти такъв? – разнищен, бриг с изпокъсани платна,
Жена за святост и огнище, за път из вихри Светлина! –
с мелтемите те ветролея! – насън – и в спомен за коси.
Вдигни ме? – камъче на кея – и в шепичка ме отнеси.