автор: LATINKA-ZLATNA

Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина

и днес са моментите на твоето сутрешно състояние;
последователността беше няма в речника на същества и вещи;
в зрението ти аз бях толкова
съблазнителна част от света, която, разбира се,
със себе си отново носи и нюансите на своята сянка;
целият съм го преживял, така че да се отдадем
и по-късно да си го припомним с усмивка,
както вече не малко пъти
при такива обстоятелства си мислила: кой знае,
може би това е последното нещо, което виждаш…

NIJANSE

Autor: Željko Perović, B. i H.

i danas su trenuci tvog jutarnjeg stanja
bili nijemi slijed u rječniku bićā i stvarī,
u vidokrugu je bio nadohvat
zavodljivi dio svijeta koji je naravno
sobom opet nosio i nijanse svoje sjene,
cijelom si se doživljaju tako prepuštao
i poslije se s osmijehom prisjećao
kako si već nemalo puta
u takvim prilikama pomislio: tko zna,
možda je to zadnje što vidiš

Б.а. Стихотворението е поместено в триезичния ми преводен поетичен „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия”, 2016.

ДУМИ ЗА АВТОРА:

Желко Перович e роден през 1961 година във Високо, Босна и Херцеговина. От 1977 г. живее в Марибор, Словения. Работи в железопътния транспорт като диспечер на влак. Издал е на словенски език поетичните си книги: „Подарени гласове” (Триест, 1997), „Течност” (Марибор, 2001), „Синапси” (Марибор, 2010 г.); на родния си език – „Утеха” (Загреб, 2002) и „Голи синапси” (Сараево, 2009). Прави преводи на художествена литература и поезия от словенски на босненски език и обратно. Негови авторски произведения са преведени и публикувани в различни списания в Словения, в чужбина и в интернетните предавания. Той е отличен с първа награда в списанието за поезия „Младика” през 1994 година в Триест, с награди за принос към писателското сътрудничество в Словения и Босна и Херцеговина (КНС – Сараево, 2009), с награда за превод на поезия „Лириконово злато” (Лириконфест, Веление, 2013), както и с първа награда в поетичния конкурс в Марибор (2015).