автор: pastirka

Студено е.
Дъхът ми само
от взрив е пощаден.
Ранено е
небето, мамо,
на бъдещия ден.

Изплашени,
глави навеждат
звездите върху нас.
С разплакани
очи се вглеждат
в избухналата паст.

Горчиви са
и с цвят барутен
безкрилите мечти.
Отиват си,
не бяха чути.
Страдание тупти.

Безсмислено
сега е – знам го –
да вярвам в чудеса.
Разлистват се,
но са измамни.
И живи те не са.

Прилича ми
на снежна топка
сърцето на света.
Отрича то,
че е жестоко,
ухажвайки смъртта.