автор: Mitko19

Понеже скоро пенсия получих
и вече съм стипендиант държавен,
реших, че трябва нещо да се случи
в живота ми, така еднообразен.

Емоции любовни да изпитам,
с красива дама ще се запозная.
Тъй както е модерно, ще опитам
чрез съответен сайт да го направя.

Там влязъл, незабавно се записах.
Харесах снимка с дама миловидна,
разгледах профила ѝ и се слисах -
де крила се е толкова години?

От мен по-млада, скромна, работлива,
възпитана, разбира от изкуства.
С добро сърце, грижовна, търпелива -
събуди моите заспали чувства.

Признавам си, че в нея аз се влюбих
и тя във мен. Макар че сме далече,
с целувки, сърчица се будим сутрин
и за живот съвместен мислим вече.

Ала проблем внезапен се изправи.
Подхлъзнала се, счупила си става,
а средствата не стигат. Що да прави?
Та, ако мога, превод да направя.

За любовта си съм готов на всичко.
Към нея тръгнах, без да губя време.
Ще плащам операция, количка ...
А после, за съпруга ще я взема.

На гарата жена красива, млада,
посрещна ме, усмихна ми се нежно.
С прегръдка топла тя ме изненада,
парите взе и каза ми любезно:

- Помоли баба да я извините.
Заета е в момента, но е здрава.
Благодарим Ви с нея за парите,
с тях мисля нови цици да си правя.