автор: snejenbor

Когато ненадейно си замина
незнайно как, защо кога,
откъснати цветя да не купуваш,
те много скъпи са сега.
И свещи и тамяни не палете,
светии не закачайте отпред,
безмълвно искам аз да си отида,
върху ми не стоварвайте букет.
И поп не искам да смути ми края
с кандило, расо, тежък амулет,
безшумно нека да се срина,
като отсечен, пламнал слънчоглед.
И нека няма плачове и вопли,
за мене няма кой да го боли,
вървях си тихо, кротко до завоя,
сега по пътя друг човек върви.
А гръмки фрази не желая също
да се разнищват що съм бил човек,
сега ми ги кажете , моля,
сърцето ми сковано е във лед.
Градински цветове не ми садете,
че няма кой да ги полей
те маковете ще цъфтят в полето,
синигерът над мене ще си пей.
И" Битълс "нека да звучи накрая,
прекрасен фон за цял един живот
и смях и песни да звучат към рая,
довиждане, за всички ви любов!