автор: YOTOVAVA

Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври.

Три кестенчета, низа от листа,
драперии от кукувича прежда.
И ето че заплува из виста
красива многоцветната надежда –

за по-добър и безпределен свят,
за ден, във който всички се обичат,
където всеки всекиму е брат.

И сивата досадна суета,
и мракът, и безкрайната себичност
изчезват като пушек в есента.