автор: Albatros

... в душата ми нахълта кучи студ, когато ти от мене си замина,
във Варна обявиха ме за луд, крещях след теб във Морската градина,
пустинник, коленичил пред мираж в делири и във тременси несвестни,
в тръстиките на Северния плаж за теб изплаках светлите си песни,
а фарът беше толкова зловещ! – мелтемът плажа риеше с фадрома! –

и аз ти палнах сетната си свещ – и скитах се след теб по вълнолома,
навярно само Господ Бог ме чу? – но хляб и риба тъй не ми изкара,
в една патрулка Първо РПУ ме освести – със няколко шамара,
проводих ден за слънце и Любов! – и дишах те със обич ненаситна.
Валери Станков, бащино – Петров, се измълчах за теб в една молитва.