автор: Patrizzia

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.

И вятърът превива стара мура,
и в клоните ѝ тъжен бухал, клет,
проплаква с размишления зает –
висок ли си, и слънцето прежуря.

Да бъдеш мъничък е просто знак,
че всеки има място в този свят.
Големите се борят с урагана.

Додето разбереш, защо и как,
раздал си всеки стих и всеки цвят,
но седем точки пак ще ти останат.