автор: snejenbor

Не влизай, недей, не кради ми от времето,
остави ме зареян далече от бремето на бит,
суматоха, сплетни и раздори,
Моят свят друг е, не ми се говори!
Самотният бор съм, целувам небето,
говоря си с птиците, плета си в полето,
венци от иглика, метличини ,макове,
не чукай, кови си ти своите планове!
Оглеждам платното, простора, без края,
о, как да ги вместя във него, не зная,
цветове от дъгата разплисквам завчас,
вълшебно е, приказно, гледам в захлас!
О, моля, пазете крилатите хора,
някъде щурчо с цигулка из двора
свирука си нежно соната от Бах,
расчувства ме силно , за миг , онемях!