автор: anaangelova

Тихата утрин ме събужда и ме гали по косата. Спирам алармата, а студът навън, ме зараз
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да затананикам песен.
По прозорците се рисуваха снежинки. Денят предвещаваше да е интересен.
Отпивах глътките кафе, слушах любимата си музика и мислите ми бяха мечти от пеперуди. Зимата ще донесе и пролетта, тогава наволя ще танцувам сред цъфналите храстчета . Ще си облека червената рокля и с боси крака, развяни коси, с червило от мак, ще потърся любовта.
Моминска жажда за откровение. Поглед сведен за молитва. Блян жадуван и открит. Искрящи черни очи. Въглени от страсти.
Нищо, че снегът продължава да се сипе, а вятърът разговаря с надеждите.
Обичта е моята съкровеност. Реки от хармонии от идващото. Тръгвам за работа, а в мен е май.