автор: YOTOVAVA

Намирам смисъла в неща,
които завчера подминах.
Смирих си пред случайността –
не идва нищо без причина.

Не спирам никога сред път –
дори и да не продължава.
А подозира ли светът
какво загубих или давах?

Не взимам ничия страна.
Единствена съм си приятел.
Приличам повече на лято,

разжалвано от есента,
стопено в жълъдче, когато
връхлита първата слана.