автор: Albatros

... една снежинка кацна на перваза
от облачната бездна върху мен.
– Здравей, Валери! – тихичко ми каза.
– И ти ще се стопиш все някой ден!

Погледна ме – и някак си посърна.
И литна – в по-добрия необят.
Как смешно е да вярвам, че тепърва
най-хубавите дни ми предстоят!

Че ще ми чорли пролетният припек
със блага длан ваджишката брада.
И щъркелът, пристигнал от Египет,
ще вие над комините гнезда.

Най-светлите Жени ще ме обичат.
В зениците им радост ще чета.
И ще си пиша песничката птича
връз падащите есенни листа.

Здравей, снежинке мъничка, слетяла
като че ли с Вълшебния килим!...
Кацни ми пак в най-топлото на шала? –
преди от този свят да отлетим.