автор: Albatros

Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи.

Плажът настръхна и мокър се спити.
Тръгват вълните – дивизии зли.
Сякаш вървя по строшени бисквити.
Скърцат под мене ръждиви скали.

Чайки редят се на дълги шпалири.
Те са ми – верен до гроб, екипаж.
Зимата просто и мен ме отсвири.
Никой съм в тоя безмълвен пейзаж.

С моето псе под сетрето се топлим.
Нямам пари – да му купя чадър.
Толкова смешен със своите вопли.
Толкова праведен. Благ. И добър.

Скитам по туфи изхвърлени миди.
Пиша на пясъка рими с курсив.
Слезте със мен на брега? – за да види
Господ в небето, че още съм жив!

21 януарий 2023 г.
гр. Варна, 13, 25 ч.