автор: rajsun

Тръгнах за село,
природата, хората, родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората?
Няма ги.
И къде ми е пътят, по който назад ще се връщам?
И него го няма.

Само диви треви, заметнали паяшки мрежи,
наклякали храсти зло изпод вежди заничат.
И между тях – за малко да не я забележа! –
една подивяла лозница.

Дървета обърнали гръб,
а слънцето като гущер ме гледа учудено:
как така, как така
с паяжина ме върза за себе си лошият ден?
Господи, ако е сън, дано начасá се събудя!
Господи, ако не е, дано никой не идва след мен.