автор: zinka

/на Ирина Славчева/

Не отлитай, птицо моя, много надалече!
Шепата ми – още топла, а те чакам вече.

Не забравяй – тук отрасна от съвсем мъничка
във заслана с мека слама калена паничка.

А когато поукрепна, тук, на мойто рамо,
ти по птичи ми прошепна, чуруликна „мамо“.

Свободата, Сладкопойна, ще те омагьоса,
а пък аз в сърцето свое вечно ще те нося!

Ще те чакам, моя мила, с песните ти птичи,
затова, защото мога, силно да обичам...!

16.01.2023г