автор: Marta

Скоро не е хрускал под краката ми,
нито е скриптял - скрип-скрип .
Не е скърцал зъби...
Няма дати в календара в бяло полускрити
Не е падал сняг. Не знам, не знам,
лутам се, а пътят - незатрупан.
Тази зима няма снежен храм
и кокичетата не са свещи.
Сухо е.

Слънчево. Синее се небе.
Светлината пронизително извиква.
Трябва да се радвам от сърце,
а снегът така ми е залипсвал.
Да се втурне вихър, да върти,
да затрупа всяка земна мъка
и изпод краката да скрипти,
да проскърцва, хрускаво да хрупа...
и кокичетата да се подадат!
Да строшат с главици ледовете!

Чак тогава ще се доверя -
че е зима ще повярвам.
Че е светло!