автор: Albatros

... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки?
По цяла нощ в притихналия парк ви рецитирах Лермонтов и Пушкин,
доде светът край мен – пресипнал бард, за любовта си правеше оглушки.

За мен ли – старче в цъфналата ръж – ветрееха се светлите ви рокли?
И будех се – един ужасен мъж, несмогнал върху вас да вдигне покрив.
Къде сте днес? – не мога и да знам, навярно някой друг ви гледа мило,
додето аз живея – страшно сам! – и покрай мен е истинско мъртвило.
Сънувам ви прекрасните поли! – с тях Вечността престана да ме плаши.
Момичета, от други свят дошли, най-светлите мъже да бъдат ваши!