автор: Patrizzia

Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.

Светът ще те замери с топка кал,
душата ти полека ще загнива
до блудница – и зла, и похотлива,
с която всеки дрипльо би преспал.

И ще погребваш рожби неродени,
с разбита и пресъхнала душа.
Отрова ще бушува в тънки вени.

Дали ще смогна да те утеша?
Сред хиляди чакали и хиени.
Ех, пролет моя тъничка елша̀.