автор: ma_gi

„- Как се влиза в нечие сърце?
- През рана…”

За да вляза в твоето сърце
трябва ли
да ти направя рана,
та в едно с кръвта
да изтече
твоето безизразно мълчание?

Трябва ли да пробода
като кинжал,
като счупено вълшебно огледало,
с липсата,
която пожела,
с болката,
която продължава?

Или
да влетя като куршум,
като гръм,
като светкавица по пладне
и внезапно
будният ти ум
да изпита непосилна жажда?

Трябва ли във теб да прогоря
дупки от тъга
и безнадеждност
и с изпепеляващи слова
да дълбая
късчетата нежност?

Цял си и ненаранен.
Нетъжен.

И дори поиска да остана.

Ала трябва спешно да превържа
няколко отворили се рани…