Мечтая, мечтая и ето къде ме отведе мечтата ми, на село в реката двамата с теб, хубава ми е мечтата, нали? Виждам как двамата вървим, хванати за ръце, като две деца неразделни, радостни и щастливи, че сме двамата заедно сега и искаме завинаги да е така!
Ето ни, боси по пътя в прахоляка и отиваме към реката и усещаме вече мириса на водата. И там се къпем до забрава, забравили за всичко друго, за целият свят. Сега сме само ти и аз и реката с водната благодат и като деца се плискаме и боричкаме в реката. Смеем се, а смехът ни звънлив и весел надалеч ехти и носи радостни вълни. Водата искри в многоцветни капчици и ореол от водни пръски ни обгръща и като с магия ни обгражда едно водно сияние. Светло, живително и толкова изкусително изглеждаш ти, а може би и аз в твоите очи. Които греят на лицето ти като две звезди, моите звезди, които целувам в захлас и в унес мълвя твоето име!!!