Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди.
На вълнолома със флаконче спрей
да нарисувам варненския залез.
Момичетата с роклички солей
да сочат подир мене с показалец.
В любимата ми Гръцка махала
да си открадна шепа-две смокини.
И тати пак да каже: – Я, ела! –
ти даже за крадец не ставаш, сине!
Да поиграя в сумрачния парк
с хлапетата на "Прескочи кобила!".
Сега съм стар. Сега съм адски стар.
Дори – и да мечтая, нямам сила.
Провождам си небесния светлик.
И мракът ми надява черна гугла.
А тази нощ в един случаен миг
едно хлапе във моя стих се шмугна.