автор: Patrizzia

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.

И не че някой вижда този кръст,
закриват го, невидими крилата.
Безсмислено желание за мъст –
ненужната ви дребничка отплата.

По-силна съм, отдавна го разбрах.
Душата ми е гара – безадресна.
В училище за смъртни – оживях.
Умираш ли от смях – смъртта е лесна.

В очите ви запращам гордостта.
Гневът ви – бясно куче, пак ме лае.
А равни ще сме всички при пръстта.
Два метра, камък, кръст и поп. Това е.

След мен остават думи и порой
и може би три цвята – за дъгата.
И няколко дъски за бъдещ Ной...
Онези, що ми хлопаха в главата...