автор: pepelqshka13

Това е приказка, но е в стихотворна форма. Тази идея ми даде една приятелка и написах няколко такива приказки. И ето я моята приказка за любов и още нещо:

Събудих се сутринта,
а в главата ми приказка
интересна се завъртя,
беше вълшебно-чудна разказка.

За момиче и за принц далечен,
в тяхното царство обречен.
Но влюбил се той в момиче,
нежно, бяло и добро като кокиче.

Било то не принцеса знатна,
а обикновено, бедно момиче.
Но с чудна красота, златна
и добро сърце на девица.

И ето, срещнали се двамата,
в гората, сред билки и цветя.
Тя ги беряла и венче си плетяла,
а той с коня, уплашил момата и цветята.

И те се разпилели навред,
а тя повдигнала глава и мигом
се влюбила на поляната насред,
а той онемял и думичка не казал.

Само я гледал и въздишал.
Защото знаел как е обещан,
на другото момиче, което не обичал,
но то било от тяхното царство.

И така принц Сияйно утро,
срещнал момичето Утринна роса,
и се влюбили и двамата
и приказката им започна веднага.

Но както и в живота става,
има завистници зловещи,
които пречели на техните срещи
и на любовта им чиста и силна.

Но съдбата им била предначертана
и двамата един за друг били избрани.
И накрая след пречки и премеждия,
те се събрали и после се оженили.

И били много щастливи,
сватба вдигнали голяма
и се събрало мало и голямо,
всички се радвали и веселили.

Три дена яли, пили и се веселили
и аз бях там, нали приказката
я измислих с моята глава и ме
поканиха... Ох, окапах се сега!!!