автор: pepelqshka13

Слънцето ми грей и чувам,
че моята кадънка ми пей.
Радвам И се и, че я пуснах ей,
на свобода. В клетка не се живей.

Обедно време е за релакс и
обедна почивка или за дремване,
в прегръдките на Морфей, сто
години така хубаво се живей.

И сърцето ми е радостно от
хубавото време и от песните
на птиците, в небето полетели
и запели с нежните си трели.

Слънчо грей, здравей, усмихни се ти,
прегръдка с лъч един, ме докосни
и радостна ме направи, защото
пролетта е тук със своите цветя.

И съм силна и пълна с енергия,
сега на разходка да ходя по
поляните да вървя и с цветята да
си говоря и с цъфналите дървета!!!