автор: ma_gi

Господи,
така ми се мълчи
посред цялата човешка врява!
Моля те сега да ме смириш,
за да се завърна
към началото.

В бликащ от душата водопад,
в капчици искрящи, нежни думи,
да се сипна върху този свят
отчужден,
болезнен
и безумен
и да оцветя като дъга
мътните боботещи порои,
та поне за миг да замълчат
радиоантените
и хората.

Да се гмурна в тази тишина
може би,
дори да се прекръстя,
менчето с мълчаната вода
да прелее
в тихите ми пръсти
и наново той да се роди -
по-добър
и малко по-спокоен…

Господи,
така ми се мълчи!
Ти защо реши да проговоря?