автор: YOTOVAVA

Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна,

да не призная дребния си грях,
да крия дълго – свита и безпътна,
секундата, която проиграх,
обидата, която не преглътнах.

Навярно и защото премълчах
за обичта, набола по езика,
аз нямам право милост да изисквам.

Щом можеш, Боже, дай ми сетен шанс –
със стъпканите стръкчета иглика
да се простя, преди да ме привикаш.