автор: pinkmousy

Душата ми те разпозна.
От страх се сви на топка мъка.
Там, сред вековната гора,
ти някога я поруга и стъпка.
Душата ми е в клетка в плен.
Защо сега, с какво заслужих?
Какво си ти, дошъл за мен,
след векове любов да будиш?
Объркана стоя в тъма.
Да вярвам още аз не смея.
За мен по-страшно от смъртта
е от любов да полудея.