автор: ma_gi

Някога,
като малко глупаче,
мечтаех за теб
и чаках.
Трудно.
И търпеливо.
Обаче
бяха будни лисиците.
А и крадливите свраки
шепнеха,
че те побърквал
имиджа на добра принцеса,
обувките си изтъркала
да те търси къде си.
Аз пък съм приютила
поне няколко черни котки.
С тях
не става насила -
те са своенравни животни
и по гръб няма да паднат.
Ще мълчат.
Или,
в най-добрия случай,
ще мъркат.
Колкото и да ги ухажваш,
най-много
да се побъркат
и да ти издерат лицето
с мълчаливите си
и остри
нокти
и да отидат,
където
ще им е малко по-топло...
Че като малко глупаче
стоя навън
и мръзна.
А пък си е студено...
Колко да ми е тъжно?
Минало свършено време...