автор: Albatros

Законът на живота си е прост, во нине, присно – и от памтивека! –
на този свят дошъл съм като гост, и – гостенин, отивам си полека,
с прекрасното и славно "Cе ла ви!" вървях си между двете крайни дати,
и нявга там – в крайградските треви, опечален, светът ще ме изпрати,
за някого навярно скъп и мил? – потъвал съм в ненавистта на други,

но нивга в сквернослов не съм таил! – отровата на гнусните влечуги,
понякога бях тъжен, сам и слаб – какво ти става, питах се, Валерий? –
но с ни един мръсник не ядох хляб, пих винце само с верните авери,
не съм рисувал с розови бои живота, който ни измъчи – всички.
Аз вече знам какво ми предстои! – Отвъд ще пея с Божиите птички.