автор: pepelqshka13

Действието се развива преди години, когато Емилиян беше в първи клас и го водех на училище...Сутрин като се събудя, слънцето ме огрява със своите лъчи, а аз си мързелувам и хич не ми се става. Но нали съм ученичка аз в първи клас, слагам чантата на рамо и хващам за ръчичка Емилиян, който е усмихнат и засмян.
И така с приказки и поздрави на всички хора, които ни се появяват пред взора. Ние най-после стигаме в двора на училището и влизаме в клас при учениците и госпожата. А после като се прибера, радост голяма ме обзема от светлината в моята спалня и започвам аз плетките си да плета, да пиша в тетрадката си разни мисли, появили се в моята глава, някоя интересна книга да чета или кръстословици да решавам. И се наслаждавам на всеки миг от тази благодатна светлина, огряла моята спалня и мен самата. Цялата аз сияя в светлина, а моята душа е тъй ефирна, елфически и магически, вълшебно и омайно, невероятно и мистериозно. Като Феникс се раждам от пепелта и искам да даря радост на всички хора по земята и да им кажа: - Обичам ви и много радост аз ви пожелавам! Да сте живи и здрави, на ближните помогнете, подайте ръка в беда, поплачете и утешете в мъка, а в радост, се радвайте с човека до вас и около вас! Бъдете в Името на Исус Христос Благословени, Радостни и Щастливи!!!