автор: Patrizzia

Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.

Капчици ситни събра,
чужди прозорци окъпа,
пробвах да бъда добра,
но добротата е скъпа.

Времето спряло съвсем,
дъжд от чадъри и думи,
чужди под мокрия трем,
с вятър лъжлив помежду ни...

Просто не искам да знам,
всички чадъри са сини,
чакат ме, някъде там,
триста дъждовни години.